Искам...

Когато вече си си тръгнал от единствения, от когото си
мислел, че не можеш, ти става много лесно да си
тръгваш. От всеки. От всичко.
Лошото е, че вече не искаш да оставаш. При никого.
Никъде...
Спираш да се привързваш. Не и за дълго. Не и
наистина /или поне така си повтаряш,
докато съвсем го повярваш/.
Усетиш ли, че нещо, че някой събужда емоция... бягаш.
Бързо. Далеч и завинаги.
Бягаш. И не се обръщаш назад.
Вече не търсиш пристанища. Търсиш летища.
Не си позволяваш да искаш да се спреш - пазиш
сърцето си /остатъците от него/.
Бягаш. От всеки. От всичко.
Само от себе си не можеш.
И понякога, в най-тъжните часове на нощта, си задаваш
въпроса: " А бих ли се върнал отново там, откъдето не
можех да си тръгна? И всъщност... тръгнах ли си наистина? "

Валентина Йоргова