четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Очите :
Очи -отворени, а в миг затворени
пропуснали живот, съхранили спомен;
Очи- разплакани, потопени във сълзи;
топящи се детски мечти!!!


Какво са нашите очи?
Твърдим, че са прозорци към душата;истина в без края ...;но нима трябва да вярваме в тази лъжа?! Прозорец- ДА, но не за душата...Хората понякога са празни, липсва им точно това:емоция, спонтанност, страст... ...Дали всички имаме душа, дали всички я показват или скрили са я на дълбоко в каменни гробове- кухи сърца!? Едни очи, които носят ключ, но към какво?;очи които лъжат, очи които мечтаят и само се терзаят...
Да за тях говори всеки и всеки опит да погледне прави. Но образите изкривени си остават, защото тежки пердета падат пред нашите лица. Завесите на нашите грешки, на нашият опит и слагаме спасителния грим на суетата. Задръжките на настоящето бивши актьори на миналото... И в край на сметка очите...тях първо виждаме, отваряме и последно затваряме... Със тях посрещаме и изпращаме; и те остават си прозорец към живота, към една история- объркана теория......












вторник, 23 февруари 2010 г.


И птиците умират , но летейки,
отнесени от полет във съня....
Не искам да мислиш, че
шептейки
не мога в миг да закрещя
Когато си мислиш, че съм
кротка
ще издера на бурята гласа
светкавично ще блесна и
потопна
ще бликна изпод облак след
това.
Когато ме намериш много дива
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам
във тях да давя лудостта.
Когато ме притегнеш земно
да стъпвам със нозе в мъгла
подобно вятър ще отлитна
с разперени от лубов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна
отнесена от полет във съня.....

Djeini / sbir.bg/

сряда, 17 февруари 2010 г.

Мечти и Стремежи

“Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере”-Стивън Кинг