четвъртък, 6 май 2010 г.




Едно неще започва, за да може да започне ново;
краят на един път е начало на друг...


В нашият свят е пълно с житейски пътеки. Пътища които градят един живот; пътища които разрушават нечии друг. Всеки сам избира своята посока, защото на най-важните кръстовища няма сфетофари. Една крачка е нужна само, за да започне едно пътуване, което славно ще иска да намери своят край... Път по който ще се научи някой, че не всичко е просто или сложно; път по който някой ще се разкайва не за това което е направил, а за всичко което не е успял да направи, не е казал....

А времето ще си минава, ще се прокрадва и можеби ще има спомен за пътя, че там вървял е някой и правил е пътека във прахта. Следите спомени ще правят; горчиви или сладки ще израснат или ще изчакат като камък в нечии други крака.
И макар посоките понякога да си съвпадат не всеки път става за двама или трима. Дали ще си сам на пътя е просто желание и понякога жалка истина...Всеки иска да има другар, за който да помни, за който да може да сложи край...Но всеки има собствена инерция , засилен от мечти- терзания, всеки просто си върви и рядко си намира тежест която да обича , с която да твори....
Хиляди пътища без край, единствено с посока.... трудни, лесни и понякога безмълвни като океан.

/фотограф: М.Дечев/ http://dechev.net/