вторник, 16 ноември 2010 г.

Parov Stelar-Lost in Amsterdam

Искам...





Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно."


Хорхе Букай

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

You're born alone, you die alone The rest is yours

ЦИТАТИ

....... "Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам“.
В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, остават да мислят други вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре“................

.................„Тия типове си мислят, че за да имаш душа, непременно трябва да си прикован за кръста и да кървиш. Искат да те видят полуобезумял, олигавен. Писнало ми е от този кръст, до гуша ми е дошло. Ако мога да остана далеч от него, имам предостатъчно неща да се занимавам. Прекалено много. Нека те да се качат на кръста, ще ги поздравя. Само че болката не пише книги, писателят ги пише“................

автор:Чарлс Буковски "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба"

четвъртък, 22 юли 2010 г.

.....ПРОСТО МОМЕНТИ......



http://jailarue.files.wordpress.com/2009/07/salgado_mali.jpg

Казват че силата на човека произлиза от вярата му; от желанието му за постигане на мечтите; от любовта и дори от една усмивка или жест......
....... но понякога ми се струва че това наистина е просто приказка.....
Не винаги намираме силите в тези неща, понякога дори даже обратното:любовта ни съсипва , а мечтите ни плашат. Сякаш вярата ни толкова силно се пръсва в небитието на страховете ни и ние млъкваме ....просто чакаме да отмине този ужас на уплаха...момента.... Чувстваме се безпомощни и изтощени .... в упора се превръщат само времето и упоритостта да се оцелее и без да искаме влизаме в "затвора на чуждите лъжи......



http://web.educastur.princast.es/proyectos/grupotecne/comuni/documental/images/salgado.jpg

четвъртък, 6 май 2010 г.




Едно неще започва, за да може да започне ново;
краят на един път е начало на друг...


В нашият свят е пълно с житейски пътеки. Пътища които градят един живот; пътища които разрушават нечии друг. Всеки сам избира своята посока, защото на най-важните кръстовища няма сфетофари. Една крачка е нужна само, за да започне едно пътуване, което славно ще иска да намери своят край... Път по който ще се научи някой, че не всичко е просто или сложно; път по който някой ще се разкайва не за това което е направил, а за всичко което не е успял да направи, не е казал....

А времето ще си минава, ще се прокрадва и можеби ще има спомен за пътя, че там вървял е някой и правил е пътека във прахта. Следите спомени ще правят; горчиви или сладки ще израснат или ще изчакат като камък в нечии други крака.
И макар посоките понякога да си съвпадат не всеки път става за двама или трима. Дали ще си сам на пътя е просто желание и понякога жалка истина...Всеки иска да има другар, за който да помни, за който да може да сложи край...Но всеки има собствена инерция , засилен от мечти- терзания, всеки просто си върви и рядко си намира тежест която да обича , с която да твори....
Хиляди пътища без край, единствено с посока.... трудни, лесни и понякога безмълвни като океан.

/фотограф: М.Дечев/ http://dechev.net/

вторник, 20 април 2010 г.



Before I let you down again,
I just want to see you in your eyes.
I wouldn't have taken everything out on you,
I only thought you could understand.

They say every man goes blind in his heart,
And they say everybody steals somebody's heart away.
And I got nothing more to say about it
Nothing more than you would me.

Send me your flowers of your december,
Send me your dreams of your candied wine.
I've got just one thing I can't give you...
Just one more thing of mine

They say every man goes blind in his heart
And they say everybody steals somebody's heart away
And I've been wondering why you let me down
And I've been taking it all for granted

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Очите :
Очи -отворени, а в миг затворени
пропуснали живот, съхранили спомен;
Очи- разплакани, потопени във сълзи;
топящи се детски мечти!!!


Какво са нашите очи?
Твърдим, че са прозорци към душата;истина в без края ...;но нима трябва да вярваме в тази лъжа?! Прозорец- ДА, но не за душата...Хората понякога са празни, липсва им точно това:емоция, спонтанност, страст... ...Дали всички имаме душа, дали всички я показват или скрили са я на дълбоко в каменни гробове- кухи сърца!? Едни очи, които носят ключ, но към какво?;очи които лъжат, очи които мечтаят и само се терзаят...
Да за тях говори всеки и всеки опит да погледне прави. Но образите изкривени си остават, защото тежки пердета падат пред нашите лица. Завесите на нашите грешки, на нашият опит и слагаме спасителния грим на суетата. Задръжките на настоящето бивши актьори на миналото... И в край на сметка очите...тях първо виждаме, отваряме и последно затваряме... Със тях посрещаме и изпращаме; и те остават си прозорец към живота, към една история- объркана теория......












вторник, 23 февруари 2010 г.


И птиците умират , но летейки,
отнесени от полет във съня....
Не искам да мислиш, че
шептейки
не мога в миг да закрещя
Когато си мислиш, че съм
кротка
ще издера на бурята гласа
светкавично ще блесна и
потопна
ще бликна изпод облак след
това.
Когато ме намериш много дива
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам
във тях да давя лудостта.
Когато ме притегнеш земно
да стъпвам със нозе в мъгла
подобно вятър ще отлитна
с разперени от лубов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна
отнесена от полет във съня.....

Djeini / sbir.bg/

сряда, 17 февруари 2010 г.

Мечти и Стремежи

“Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере”-Стивън Кинг