петък, 15 ноември 2013 г.


Постите в Православната църква


Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен". 


http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_bpc.htm#%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 

вторник, 23 август 2011 г.

..."Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта.
Такива сме си и това е!
Като в старата келтска легенда за птичката с трън забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира.
Защото не може иначе, нещо отвътре я тласка.
А ние хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали?
Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал.
Нали се вижда?!
Сами си забиваме тръните и даже не се питаме "защо?". Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава!"...

сряда, 27 юли 2011 г.

ЛЯТО :))))

....



За много хора света е сложна призма пълна със съждения. Объркват се в техни плахи чувства, изпадат в собствен плен. Искат промяна, което ги прави толкова нещастни всеки ден, всеки месец; което в момент на равносметка ги наранява и поваля; защото "искам" не означава че "мога", нито "ще стане". Преплетени седят нашите желания и мисли, заплетени остават нашите действия, а сввета все още непроменен върти се в същата посока...Свят в който всеки ден един се ражда, друг умира; където времето ражда историята и погребва материята....


Stereophonics - Could You Be The One - Official Music Video (HD)

Съждение: преценка , оценка свързана с чувството за удоволствие и неудоволствие





Способнстта за съждение е тази която ни дава възможност да проявим своя вкус. Всеки човек има индивидуална сетивна система , която се възпроизвежда под някаква форма в дадено пространство и време. Рефлектиращата способност за съждение трябва сама да създаде принципа от който се ръководи т.е. целесъобразността , човек да приема света така като че ли някакъв разсъдък е вложил в цялото разнообразие някакво единство. Т.е. ние сме тези които влагаме в нещата целесъобразност и ги откриваме все едно че те деиствително са такива. В природата всичко е причинно свързано и там където разсъдъка не може да види закон , въображението си го измисля.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Parov Stelar-Lost in Amsterdam

Искам...





Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно."


Хорхе Букай