четвъртък, 25 октомври 2018 г.



Защо ми вдъхна...


ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,

пред всеки поглед сам да се разтварям,

като ненужна жертва да изграям

на любовта пред вечния олтар;


сърцето ми да бъде нежен съд

на цъфнали надежди и копнежи

и в своята самотност да бележи

измамите всред земния си път?




Защо ми даде тия светлини,

да ме обливат с острия си блясък

и да разкриват сънния захлас


на дните ми, отплиснали вълни,

събудени от делничния крясък

на земното, в което чезна аз?


Николай Лилиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар