Искам...

Очите :
Очи -отворени, а в миг затворени
пропуснали живот, съхранили спомен;
Очи- разплакани, потопени във сълзи;
топящи се детски мечти!!!


Какво са нашите очи?
Твърдим, че са прозорци към душата;истина в без края ...;но нима трябва да вярваме в тази лъжа?! Прозорец- ДА, но не за душата...Хората понякога са празни, липсва им точно това:емоция, спонтанност, страст... ...Дали всички имаме душа, дали всички я показват или скрили са я на дълбоко в каменни гробове- кухи сърца!? Едни очи, които носят ключ, но към какво?;очи които лъжат, очи които мечтаят и само се терзаят...
Да за тях говори всеки и всеки опит да погледне прави. Но образите изкривени си остават, защото тежки пердета падат пред нашите лица. Завесите на нашите грешки, на нашият опит и слагаме спасителния грим на суетата. Задръжките на настоящето бивши актьори на миналото... И в край на сметка очите...тях първо виждаме, отваряме и последно затваряме... Със тях посрещаме и изпращаме; и те остават си прозорец към живота, към една история- объркана теория......