Искам...

„…в страха си, че никога няма да открием източника на любов и сигурност, за който мечтаем, ние си позволяваме да се отдаваме на хиляди бягства от действителността, като например безсмислени развлечения или потъване в работата, неспокойно да търсим, непрестанно да искаме „нещо“, което да ни направи щастливи. В страха си, че никога няма да постигнем онова, което искаме, ние правим планове за установяване на контрол и за постигане на желаното. В страха си, че никога няма да бъдем желани от другите, започваме да се осъждаме като недостойни, а другите – да заклеймяваме като лоши, защото не са успели да ни оценят по достойнство. В привързаността ни към всичко нетрайно и изменчиво ние се отдаваме на постоянна несигурност, живеем в непрестанен страх от загубата му, напълно убедени, че „ние сме онова, което притежаваме“ и с което се идентифицираме. И в безпочвните, непрекъснато променящи се пясъци на нашата безстойностна и захаринова култура по никакъв начин не испяваме да се освободим от страха, че никога няма да намерим онова, което желаем – или да бъдем онова, което искаме – достатъчно скоро, поради което продължаваме да газим в блатото на нетърпението, очаквайки поредната придобивка, която да запълни разяждащата празнота в живота.“
Дайвид Гордън