
И птиците умират , но летейки,
отнесени от полет във съня....
Не искам да мислиш, че
шептейки
не мога в миг да закрещя
Когато си мислиш, че съм
кротка
ще издера на бурята гласа
светкавично ще блесна и
потопна
ще бликна изпод облак след
това.
Когато ме намериш много дива
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам
във тях да давя лудостта.
Когато ме притегнеш земно
да стъпвам със нозе в мъгла
подобно вятър ще отлитна
с разперени от лубов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна
отнесена от полет във съня.....
Djeini / sbir.bg/
"Пет са знаците на самотната птица:
ОтговорИзтриванетя в най-високи предели лети,
тя никога не страда за другар, дори и ближен;
и вечно към небето сочи с клюн;
тя няма цвят
тя пее много нежно"